Новият ипотечен заем е особен вид заем, алтернатива на гола собственост, който позволява на тези, които притежават имот и имат повече от 60 години, да го предоставят като гаранция и да получат заем от банките , да се изправят пред проблеми с ликвидността.
Доживотният ипотечен заем е въведен със Законодателен указ №. 203 от 2005 г., въз основа на която той има за цел отпускането от дружества и кредитни институции на средносрочни и дългосрочни заеми, с годишна капитализация на лихви и разходи и пълно погасяване в едно решение на падеж от ипотека от първа степен върху жилищни имоти, запазена за лица на възраст над 65 години.
Според последните промени всички граждани на възраст над 60 години, които притежават имот и се нуждаят от ликвидност, могат да получат достъп до доживотен ипотечен кредит. Тези субекти могат да кандидатстват в банка за достъп до незабавен заем, превръщайки част от стойността на недвижимите си имоти в пари. Като гаранция за заема къщата е ипотекирана, но заявителят не трябва да напуска имота.
Страните могат да се договорят как да изплатят заема, който трябва да бъде постепенен и да включва лихви и разходи. Уточнява се също, че банката или кредитният посредник в случай на закъсняло плащане на вноска (между тридесетия и 180-ия ден от определения краен срок) поне 7 пъти, дори и да не са последователни, могат да поискат прекратяване на договора.
В някои конкретни случаи дългът трябва да бъде изплатен изцяло, т.е. с едно плащане. Тези събития се отнасят до:
- смъртта на финансираната партия
- прехвърлянето, изцяло или частично, на собствеността или други вещни права или ползването на имуществото, дадено като гаранция
- извършването на действия, които намаляват стойността на имота (включително установяването на реални обезпечителни права в полза на трети страни, които тежат върху имота).
Ако след 12 месеца от настъпването на едно от тези събития заемът не бъде изплатен , заемодателят (банката или финансовият посредник) продава имота по пазарна стойност, която се определя от независим експерт, назначен от същата банка. Сумите, получени от продажбата, се използват за погасяване на кредита. Ако са изминали още 12 месеца, без продажбата да е завършена, стойността на имота се намалява с 15% за всеки от 12-те месеца, изминали от настъпването на събитието до деня на продажбата.
Наследниците на финансираната страна ще могат да избират дали да изплатят дълга към банката, или да продадат ипотекираното имущество. В последния случай се изисква предварително споразумение с банката и продажбата на имота трябва да бъде завършена в рамките на и не по-късно от 1 година. В случай, че продажбата е успешна и след изплащане на заема, ако има останали суми, те се приписват на финансираната страна или на неговите наследници.