Договорът за наем за студенти извън обекта “е вид договор, който интересува много потребители по това време на годината. За онези, които се готвят да се преместят от местоживеенето си по учебни причини, търсенето на къща или стая е спешна нужда. Всъщност преместването малко по - рано от официалното начало на уроците дава възможност за по-голям избор и по-точен подбор . И понякога ви позволява да получите по-изгодни цени. Говорейки за разходи, по-добре е да не забравяте един аспект: колкото по-далеч стигате от центъра на града и университетската сграда, толкова по-ниски са наемните цени.
За изследване каналите са различни: от табла с обяви в много университетски факултети до социални мрежи , до специализирани уебсайтове . И трябва да се отдели малко време, за да се разбере повече за условията за наемане : само по този начин можем да се защитим и да действаме в съответствие с правилата. Договорът за студентски наем се регламентира всъщност от закона.
Студентите извън офиса, които се нуждаят от стая или цял апартамент под наем , може би за да споделят с други приятели, могат да се абонират за определен вид лизинг . Указът на министъра от 30/12/2002 г. в чл. 3, между другото предвижда, че „в общините, в които се намират университети или отделни университетски курсове и специализация, както и в съседните общини и ако диригентът е записан в степен или курс за специализация или специализация в община, различна от тази на пребиваване, могат да бъдат предвидени договори за студенти, които продължават (…) от шест месеца до три години (подновява се при първото изтичане, освен ако не бъде отменено от наемателя) ".
Тези договори могат да бъдат подписани от отделния студент (или техните родители), от групи студенти или от компании за правото на обучение. Така нареченият "договор за наем за жилищни нужди на студентите от университета" е договор за временно ползване, уговорен между наемодателя, собственика на имота, и един или повече наематели, строго студенти извън обекта .
Споразумението има максимална продължителност от три години ( с възможност за подновяване ), забранява сублизинг и трябва да бъде съставено (в писмена форма и впоследствие регистрирано) по образеца, съдържащ се в притурка F на министерския указ 30/12/2002 .
Размерът на наема може свободно да се установи от собственика (в зависимост от продължителността, условията на имота, възможното присъствие на мебели и др …), но той никога не трябва да надвишава диапазоните, предвидени за договорените договори за наем . Освен това лизингодателят има възможност да се възползва от сухия талон (данъкът с фиксирани ставки, който замества данъка върху доходите на физическите лица) и в този случай той не е длъжен да плаща нито гербовия сбор, нито данъка за регистрация , както по време на подписване на първия договор както в случай на подновяване.
И накрая, по отношение на разбивката на разходите , приложение G от Министерски указ 30/12/2002 „Такси за допълнителни такси“ е автентично . По принцип разходите за обикновена поддръжка се заплащат от наемателя , докато тези за извънредна поддръжка се заплащат от собственика .